play pretend

Пред себе си имам палитра. За всеки ден и за всяка ситуация. Избирам настоящия нюанс и се оцветявам. Играя роли. Все повече и повече роли. Губя се в тях. Жонглирам с характери, които полепват върху лицето ми като перманентен грим. Днес съм една, утре – друга. Сама себе си не мога да кажа, че познавам, защото от толкова нюанси и роли размивам границите.

Влизам в персонажи, които преди съм гледала отстрани с повдигнати леко вежди. Сега съм тях. Всичките. До една. Говоря сериозно. После пея. Танцувам, а след това делово барабаня по клавишите за повече авторитет. Играя си на възрастна и се изненадвам, че все повече ми вярват. Актьорското майсторство винаги ми е било форте, но вече мога да направя мастърклас по темата!

Вместо това отварям палитрата. Избирам отдавна излязал от мода нюанс и го обличам. Ретро картичка, макар и не толкова избледняла. Дали смехът ми е същият като от тогава, не знам. Но се надявам тайно за нечий слух това да е смях, който може да бъде разпознат навсякъде и всякога.

А докато ме припознаят, се шмугвам сред нюансите и жонглирайки играя възрастна. Докога ли ще успея да не поресна?