-
Published by
on
Continue reading →: house of balloonshouse of balloons Привет! Приятно ми е! Аз съм Дороти. Търся пътя към дома, докато обикалям сред шарени страни. Незнаейки, че нося със себе си собственото си спасение, се опиянявам от макови поля до пълно затъмнение на мозъчните клапи, а после се доверявам на чудати същества да ме пренесат. Аз…
-
Published by
on
Continue reading →: stargazingstargazing ~Здрасти, къде се изгуби? ~Не се изгубих, намерих се. Аз съм нещотърсач на себе си. Намирам се в мислите. В лекотата, с която прокарваш пръсти през въздуха, докато караш на отворен прозорец. Шмугнала съм се в крайчеца на най-фината ти усмивка. Аз съм тръпката по врата и гръбнака. Лежа…
-
Published by
on
Continue reading →: deja vudeja vu Знам, че ти хареса. Знам, защото това ми беше целта. А аз съм инатлива и трудно не постигам това, което си наумя. Първо го изграждам в главата си, парче по парче. Подреждам сценария, преправям репликите, нагласям правилната температура и осветление. Едва тогава, след като до пълно ОКР съм…
-
Published by
on
Continue reading →: waterwater Аз съм вода. Променям формата си непрестанно, за да се преоткрия. Сменям агрегатното си състояние , за да не ме познаят. Нагаждам се спрямо най-малките процепи и постепенно, инатливо ги руша. След себе си оставям изпаряваща се диря и гладкост. Огледалната повърхност отразява слънцето и заслепява околните, така че…
-
Published by
on
Continue reading →: out of nowhereout of nowhere Да те докосна. Да те вдишам. Да те чуя как се смееш. Да ме чуеш как се смея. Да си припомня защо бе трудно да те забравя. Да се оплетем в мрежите си и да не искаме разплитане. Да ме накараш да пиша отново. Да ми бъдеш…
-
Published by
on
Continue reading →: free of chargefree of charge На 20 имах енергията да закърпвам чуждо-разкъсани сърца. Като умел шивач правех най-фините шевове, без дори леко да криввам наляво и надясно. Имах концентрациятя и амбицията да правя шедьоври от счупените им парченца. Да ги сглобавям, така че никой да не улови пропуканото дори и с микроскоп.…
-
Published by
on
Continue reading →: past presentpast present Свикнах да те няма. Свикнах, но не те забравих. Като изненадващ вятър споменът за теб от време на време ме гали. Тръгва бавно по врата, надолу по гръдния кош и облива тялото ми. На конвулсивни, нелогични спазми. После изчезва. До следващия непредвиден метереологичен инцидент. Ти си моята екологична…
-
Published by
on
Continue reading →: retrospectiveretrospective Живея мечтата си. Толкова много време я избистрях и допълвах конкретни детайли, че дори не усетих как тя почна да ми се случва. Улисана в това да оцветявам по номера, не забелязах, че картината вече е готова. Седи на стената и ми се усмихва. Аз съм майката, която винаги съм…
-
Published by
on
Continue reading →: long story shortlong story short -Кога ще сме напълно щастливи?-Никога! На нас не ни трябва щастие, а смирение. Знаеш ли откъде идва тази дума?-Не. Не съм се замисляла.-Много е просто. Всички си мислят за преклонена глава, а то е пред очите ни: с-мир-е-ние. Ние трябва да сме в мир, а не да…
-
Published by
on
Continue reading →: safe from harmsafe from harm Сигурността на това, че тук никой не ми чете мислите, е безценна. Преди предлагах и най-уязвимите си желания, грижливо подредени и подравнени за всеки, който има очи и желание за прочит. Прилежно проверявах граматиката им, сякаш ще ми слагат оценка. Желаех да бъда прочетена книга. Буквално. И…
