house of balloons

Привет! Приятно ми е! Аз съм Дороти. Търся пътя към дома, докато обикалям сред шарени страни. Незнаейки, че нося със себе си собственото си спасение, се опиянявам от макови поля до пълно затъмнение на мозъчните клапи, а после се доверявам на чудати същества да ме пренесат.

Аз съм Алиса. Любопитно опитвам всичко около себе си, без да познавам вкуса. На сляпо пропадам и после се рея из лабиринти. Говоря с неодушевени предмети и мога да позная най-близките си дори само по тънката извивка на усмивката им.

Аз съм Мери Попинс. Нужни са ми само един чадър и лъжичка захар и правя вълшебства. Карам анимационни пингвини да танцуват фокстрот, докато омагьосвам хората да полетят наистина, а не само наум. В абстрактната си чанта нося чудеса и ги разпръсквам навред.

Аз съм Роня. Живея в омагьосан, непознат свят, където само аз разбирам езика на околните. Те ме пазят от неприятности, а аз тях – от бедствия. Скривам се сред клоните на гората и нямам намиране. Стига само да поискам.

Аз съм Пипи. Без да осъзнавам, съм абсолютния парадокс – пораснала преждевременно, а сърцето ми е детско. Така и не се научих да рисувам кон, но мога да направя всяко дърво да ражда лимонада и съкровища. Измислям си думи и после безспирно им търся значението.

Аз съм толкова много неща. Магични. Странни. Непораснали. Търсещи. Аз съм и лисица, и морска пяна, и плета ризи от коприва, с които превръщам лебедите в хора. Крия се под магарешка кожа и спя върху листо от маргаритка. Живея в приказки, чийто край все още остава ненаписан. Понякога се чудя как ли ще завърши авторът. Кога ли ще сложи завъртулките на думата “Край”. А дотогава разпилявам вълшебен прашец и политам. Пък нищо, че Питър Пан отдавна намери сянката си.