deja vu

Знам, че ти хареса. Знам, защото това ми беше целта. А аз съм инатлива и трудно не постигам това, което си наумя. Първо го изграждам в главата си, парче по парче. Подреждам сценария, преправям репликите, нагласям правилната температура и осветление. Едва тогава, след като до пълно ОКР съм изпипала и последния детайл мислено, действам.

Затова и знам, че ти хареса. Нали няма да го отречеш? Нали няма да залъжеш себе си, че го мислиш и премисляш на интервали? Защото и това ми бе целта. Да ти хареса. И да го мислиш. Казват, че който управлява мислите, управлява техния собственик. Повелителка ли съм? Или пък точно обратното. Защото докато мисля и знам, че ти хареса, реално аз мисля теб. Следователно май повелителят си ти. И знам, знам, че ти хареса.

Нали?