water

Аз съм вода. Променям формата си непрестанно, за да се преоткрия. Сменям агрегатното си състояние , за да не ме познаят. Нагаждам се спрямо най-малките процепи и постепенно, инатливо ги руша. След себе си оставям изпаряваща се диря и гладкост. Огледалната повърхност отразява слънцето и заслепява околните, така че бързо да се шмугна надалеч. Бягам. Плувам. Валя. Летя. Топля. Вледенявам. Събуждам. Утолявам.

Без мен настъпва неможене. С мен настъпва постоянно плуване. Понякога и давене. Съсипвам. Съживявам. Разпилявам се и се събирам в малка епруветка. Просмуквам се в порите на кожата, но се стичам между пръстите, ако някой дори за малко се опита да ме хване.

Аз съм вода. Чиста. Мътна. Свежа. Тиха. Бурна. Солена. Сладка. Без мирис. Без отпечатък. Нямам сянка. Стеля се като мъгла и причинявам катастрофи. Лея се като дъжд и почиствам хаоса. Вря и кипя над 100 градуса. Усещам се като много повече. После рязко падам под нулата.

Оглеждам всичко и всички. Отразявам ги. Живо, дишащо, движещо се огледало. Привидна плоскост, а отдолу метри дълбочина. Рядко някой посмява да плува в мен, защото бързо надигам вълни. Поглъщам ги и те излизат на брега ми. Извън моя обсег. Или пък аз бягам от техния.

Моля се някой да поседне до пяната покрая ми и да я погали. Нежно. Да не се изплаша. Да не сменя агрегатното си състояние. Но нищо не обещавам. Понеже аз съм вода. А водите….водите никога не изпълняват желания. Само ги носят, написани върху късче хартия, прибрано в бутилка. Друг да ги случва. Дали някога някой ще случи мен?