wishful thinking

Чудил ли си се някога какво щеше да се случи, ако дори само веднъж бе направил нещо различно? Пак ли щеше да си ти? Щеше ли да четеш тук? Или по-точно – да не четеш?

Щеше ли да обичаш цветовете, които сега са ти на сърце? Може би нямаше да се познаеш. Една-единствена промяна леко встрани и можеше да си всичко друго. Еднорог. Проза. Ритъм. Картина. Бряг. Ти. И не ти.

Чудил ли си се някога какво щеше да се случи, ако беше избрал друг човек? Или ако не го беше избрал? Паралелните светове съществуват ли, кажи ми? В тях пиша ли? А ти четеш ли? Или по-точно – не четеш?

Защото аз кривнах встрани. За да те пусна. Или да пусна себе си. Понеже паралелните светове не трябва да се докосват. Става експлозия и е опасно. Животоопасно. Усетих го и ме хвана страх. Като малко животичне при гръмотевична буря. Побягнах в тъмното и се скрих. Прибрах думите си на друго място, за да ти дам свободата да бъдеш. Да обичаш твоите си цветове, а не да предпочиташ моите. А най-странното е, че аз почнах да се обличам в първите. Така те държа пак същия в моя си паралел. А ти? Същият ли си? А аз? Същата ли съм?

Цитираш ли ме по памет? Мислил ли си какво щеше да стане, ако побегнеш назад? Понякога си мисля, че сме в симулация. Някой ни управлява и ни измисля роли, че и кулминации дори, когато леко доскучаем. Затова и никога, никога не бива да сме скучни!

А ти? Доскучава ли ти? Избраното по мярка ли ти е? Стяга ли те за гърлото като твърде силно закопчана яка? Още ли си свободен, както те помня или времето те превърна бавно и постепенно от свободен мускетар в наблюдател на Виктор-Юговите сцени?

Как ме помнииш? Мислиш ли че съм еднаква? Онази с развятите коси? Онази, която те обливаше със смеха си? Нищо не е вечно. Мислиш ли, че аз съм?

Твърде много въпроси ти написах, които няма да прочетеш. Защото скрих думите си отдавна от теб. За да избереш сам стъпките. Таях малка надежда, че пак ще пристъпиш насам, пък нищо, че може да експлодираме. Вместо това настъпи тиха утопия, в която живеем паралелно. Ще ме прочетеш ли някога пак? Едва ли. Добре си скрих монолозите. В зелен куфар с надпис “Не отваряй!”. И се завивам с твоите цветове по спомен.