into the airwaves
Тя те чака да се завърнеш.
Като мълчаливото вдишване, което понякога секва дъха ти.
Като падащите листа през есента, които хрускат под обувките ти.
Като онази песен, която търсиш бясно по радиостанциите и все я пропускаш.
Като първите снежинки, които ощипват по детски носа.
Като онова отваряне на очите рано сутрин – бавно, леко, почти недоловимо.
Като книга в неделен следобед, оставен само за теб.
Като чаша вода след горещина.
Като цигара след дълга пауза.
Тя те чака да се завърнеш.
Ела, за да върнеш дъха, който секна и да намери с теб песента по радиото.
Пък било и то без цигара.
Leave a comment