let go

Прекратявам дуелите с теб. Мислено се сбогувам, защото започвам нова роля. Ще бъда майка. Аз! Аз ще бъда майка. Изговарям го и сама на себе си не вярвам, че се случва. В мен има човече. Малко, мое си човече. Моля се да е момиче, защото с момчетата хич не ме бива. Искрено се надявам да е обичаща, и кокетна, и по-смела от мен, и да се смее като слънце. Дано да е момиче…
Искам и ти да си имаш малко човече. Да намериш тази, която да ти го даде. Да се влюбиш, да я обичаш. Да ти бъде и близка ,и интригуваща. Кой знае, може вашето човече да е момче и някой ден, супер шантаво, да се повтори историята.
Въпреки че не, не искам! Искам тази си история да си остане наша. Ние не сме създадени за франчайз от много части. Ние с теб сме инди филм, който малцина знаят.
Но сега е време да сложа мислено надписите. Понеже не мога повече да се разкъсвам между това, което съм избрала и това, което бих могла да избера. Може би в друго време, в друг свят (да, цитирам я!) щеше да се случи нещо дълго и красиво. То и сега е красиво, обаче е недовършено. Но ми е ценно.
Ще те мисля известно време, няма да лъжа. Но после, кой знае, може да избледнееш. След това може да забравя гласа ти. (Кого лъжа – не искам да го забравям) После ще започна да бъркам формата на очите. Смеха ти, леката ти въздишка в края на устните, когато кажа нещо хитро. След това контурите ти ще се размажат. Ще останеш само цвят. Твоят си.
Времето е шантава работа – носи ни шеметно и ни разсейва. Ще се разсееш от мен, както сигурно и аз от теб. Не искам, но така е правилно. Защото ще ставам майка. А тази роля е от друг филм. Нашият си остава любимият ми инди шедьовър. До нови срещи! Уж.